Авесаломе, Авесаломе!

Половин век след като Уилям Фокнър бе отличен с Нобеловата награда за литература през 1950 г., на българския пазар се появява за пръв път неговият известен роман "Авесамоме, Авесаломе". Тази творба представлява иронична алегория относно грехопадението и възмездието, тържеството и смъртта, както и безизходицата в контекста на действителността, която е представена като абсурден цикъл. Романът е кулминация в историята на измисления окръг Йокнапатофа – миниатюрно отражение на американския Юг. Това „късче земя с размерите на пощенска марка“ символизира краха на утопичната мечта, отчаянието като философия за живот и непроницаемите стени на самотата и отчуждението, където човек става жертва на собственото си съществуване. "Авесаломе, Авесаломе" е велико произведение, което улавя духа на отминалия век - динамичен, противоречив и изпълнен със зли обрати.