Корените на небето

Романът е издаден през октомври 1956 година и същата година получава престижната награда „Гонкур“. Често е наричан „екологичен“, но когато излиза на пазара, общественото мнение почти не обръща внимание на проблемите с опазването на природата, а малцина разбират какво означава терминът „екология“.

„Смятам, че той беше човек, който в своята самота достигна още по-далеч от другите - истински подвиг, между другото, тъй като когато става въпрос за рекорди по самота, всеки един от нас носи шампионско сърце.“

Тези думи относно главния герой Морел обобщават съдбите на всички останали пътешественици в романа. Те пресичат пътищата си в централната част на Френска Екваториална Африка в началото на 50-те години на XX век. Стотици незабравими персонажи са плод на въображението на Ромен Гари и се борят помежду си за корените, които небето е прокарало в земята – те са многобройни и разнообразни по красота и форма; някои от тях дълбоко вплетени в човешката душа.

„В 'Корените на небето' направих яростен протест срещу масовото избиване на слоновете и ловците... Темата беше общо взето защитата на природната среда - тоест нашата свобода.“

– Ромен Гари