Виното на мъртвите

Този дебютен роман, макар и написан от неопитен автор, който все още търси своето място, не му липсват качества. Състои се от тридесет и седем разказа, но текстът е единно цяло; разделението на двадесет и две глави е направено от френското издателство. В него се усещат множество литературни влияния. Зловещата история за приключенията на главния герой Тюлип, случайно попаднал в подземията на гробището, комбинира фантастичен елемент с безпощадна критика към френското общество през периода между двете световни войни и напомня за творби като тези на Едгар По, „Нос“ на Николай Гогол, приключенията на Барон Мюнхаузен, персонажите на Балзак, „Гаргантюа и Пантагрюел“ от Франсоа Рабле и пиесите за Татко Юбю от Алфред Жари; дори произведенията на Маркиз дьо Сад оказват влияние. От стилистична гледна точка доминиращо е влиянието на Луи-Фердинан Селин.

„Виното на мъртвите“ става достъпно във Франция едва през 2014 година по повод стогодишнината от рождението на автора. Гари не успява да го публикува в младостта си въпреки че в романа ясно личи целият потенциал، който той ще развие в следващите си творби; именно затова това първо произведение може да бъде разглеждано като ключ към цялото му творчество с разнообразие от литературни идентичности. Авторът никога не се отказва от него и включва цели откъси в последвалите свои романи.

Гари — сложна фигура с уникално присъствие в литературата през ХХ век — продължава да изненадва читателите даже след смъртта си. „Виното на мъртвите“ служи като пример как един писател може да остане верен на своя младешки стил през всичките години творчество. Поставеното в неговия дебют съкровище изглежда умножаващо се във всички последвали романи; любителите му ще открият с удоволствие оригиналните корени зад богатството на творческата изразност у този забележителен автор при четене именно „Виното на мъртвите“.