Софийски разкази

Иван Вазов (1850–1921) се установява в София през пролетта на 1889 година, където започва активно да участва в обществения и литературния живот. Само след шест години той е официално признат за Народен поет. Между 1890 и 1905 г. Вазов създава множество разкази, които са обединени в пет последователни сборника: „Драски и шарки“ (два тома), „Видено и чуто“, „Пъстър свят“ и „Утро в Банки“. В тези произведения не съществува специална категория с наименованието "софийски разкази", но значителна част от тях разглеждат софийската тематика. Те предават непосредствените впечатления на Вазов, който често се разхождал из улиците и околностите на столицата, понякога с цел да наблюдава поведението и нравите на новопристигналите жители.

Сборникът включва тридесет разказа от Вазов, вдъхновени от живота в столицата. Подредени хронологично, те представляват автентична хроника на събитията в България от края на XIX до началото на XX век. Характерните черти на белетристичния стил на автора включват живо наблюдение, внимание към детайлите, дълбочина при психологическото анализиране и стремеж да представя типични образи от тогавашната действителност.