Avers. Разкази за нежеланите

Жан-Мари Гюстав Льо Клезио, известен с подписа си JMG Le Clézio, е роден на 13 април 1940 г. Неговото семейство произхожда от френския регион Бретан и мигрира на остров Мавриций през XVIII век, където приема британско гражданство след колонизацията.

Льо Клезио е пътешественик и живее в множество държави като Нигерия, Франция, Великобритания, Тайланд, Мавриций, Панама, Мексико и Южна Корея.

Той е писател и преподавател с над четиридесет произведения зад гърба си. През 1963 година получава наградата Renaudot за романа „Le Proc?s-Verbal“ и печели Нобелова награда за литература през 2008 година за своята творческа дейност – признат е като автор на нови начала и поетични приключения с дълбочинно изследване на човешката същност извън границите на доминиращата цивилизация.

„AVERS. Разкази за нежеланите“ е заглавието както на първия разказ в книгата, така и самото име на сборника. Терминът означава лицевата страна на монета. Главната героиня Мориз намира освобождение чрез песните си; според автора те са нейният ангел или птица – това представлява гласа на свободата.

Въпросът защо да се използва термина „нежелани“, а не „невидими“, Льо Клезио обяснява така: „Невидими“ не предава точно смисъла; по-добре казано – тези хора са нежелани. Те биват забелязвани от другите но често избягвани; погледите минават покрай тях сякаш са прозрачни същества без имена или със странни прякори.

Авторът внимателно наблюдава този невидим свят чрез метафората на камерата в един от разказите си — той описва живота около миризливите канали с деца от маргинализирани зони; запечатва бягството на малко момиче от света изпълнен с алкохолизъм и наркотици; ослепява сред войнствени взривове там където детските мечти се свеждат до бягство от смъртния звук; оцелявайки при опожаряването нa индианско селце...

Идеята за надеждата? Един свят , в който всеки ще бъде видим — имената носят важността да бъдат чути и уважавани във всяка страница…

„Картините не могат да върнат времето назад... Всеки детайл - лица или тела - остава само спомен… Ръцете понякога толкова красиви , а друг път просто обикновени... Само аз ли записвам всичко това?” пита Льо Клезио.