Щастието на Зутер

Адолф Мушг, считан за доайен на швейцарската литература, е известен като съвестта на Швейцария и майстор в изработването на сложни многопластови романи и разкази. Неговият стил включва ирония и черен хумор, с които анализира ролята на интелектуалеца в съвременната действителност. Описван често като "провокатор с грация" или "артист с дар слово", той е дълбокомислен разказвач, който пронизва до самата бездна на човешката душа.

Главният герой Зутер е съдебен репортер, чието семейство преминава през трагедия след самоубийството на неговата неизлечимо болна от рак съпруга. Разбит от мъка, той се затваря в себе си и избягва всякакви контакти със света. Въпреки това една вечер телефонът му звъни и отсреща никой не говори. Оттогава всеки ден точно в 23:17 часа звънът се повтаря. Ситуацията става още по-напрегната след като някой го стреля и ранява. Зутер решава да проведе собствено разследване – професионалните му задължения винаги са го принуждавали да взима страна по делата, а материалите му неведнъж са били ключови за оневиняване или допълнително компрометиране на обвиняемите. Един от случаите, които преди години е отразявал, може би крие обяснение за загадъчните телефонни обаждания и нападението срещу него; възможно ли е изневярата му към жена си с партньора й - известен художник свързан с убийства - да бъде част от пъзела? Има множество мотиви, но всичко приключва когато Зутер решава да изпълни последното желание на покойната си съпруга.

В произведението „Щастието на Зутер“ Адолф Мушг демонстрира най-доброто от себе си – завладяващ стил със сладкодумен език, невероятна дълбочина и остроумие.