Дракони на пролетната зора

Когато настъпи този миг, в който слънцето отразява светлината си в локвите, смесвайки я с угасващия мрак на нощта, аз поемам на път...
И въпреки че бурята не утихва, мислите ми са за Стърм, Лорана и останалите... Най-силно се сещам за Стърм, защото той има способността да разпознава слънцето дори през облаците и мъглата. Как бих могъл да ги оставя зад себе си?
Затова под сянката - не твоята, а тази на здрача преди изгрева - яхвам бурята...

Въпреки разделението им, героите продължават своята трудна борба срещу тъмните сили. Но тяхната храброст и бойни умения не стигат за победа в решителния сблъсък. Защото над Крин отново се появяват драконите.