Възречени от Манастър

„Възречени от Манастър" е роман, който разглежда премълчаваната историческа съдба на тракийските бежанци. Авторът Никола Инджов, потомък на изгнаните българи от Беломорска Тракия, описва вековното родно място, което остава извън границите на съвременната държава, но все пак живее в паметта на днешните хора. Опустошението на българските територии около делтата на река Марица след Балканската война през 1913 г., миграцията на цели села към егейските острови през 1921 г. и насилственото разместване между българското и гръцкото население през 1924 г. — тези ключови моменти формират основните сюжетни линии в романа. Персонажите в историята олицетворяват „ангелски човеци", които представляват сенки от миналия и настоящия народен живот.