Едни и същи думи. Останали стихотворения

На остров Кондау в Индокитай проведох разговор с мъж, осъден на тригодишна смърт, но спасен благодарение на събитията, които разтърсиха света през 60-те години. Такова наказание се изпълнява от палач и лекар. В началото на първата година при осъдения пристига палачът и отсича първото прешленче на палеца му. След него идва лекарят, който спира кръвотечението и лекува раната. Когато тя зарасне, палачът отново се явява и отсича второто прешленче. Ситуацията продължава по същия начин - един след друг: палачът, лекарят до самата тазова област; после пръстите на ръцете; след това ръцете до китките; до лактите и раменете. Човекът не умира само защото лекарят е винаги зад гърба на палача – той зараства всяка нова рана, диша, гледа и говори... Изчислено е, че в последния ден от третата година палачът ще дойде самостоятелно и ще отсече езика му. Нито един лекар няма да може да предотврати кръвотечението през езика.
Така човек най-накрая умира. Всички ние сме осъдени на подобна смърт ако ни бъде отнето словото – възможността да изразяваме себе си чрез речта си. Осъзнаваме ли какво означава това? Че палачът броди из света и един ден ще дойде без медицинска помощ? (Никола Инджов)