Записки под възглавката

Дори ако през периода Хейан (VIII – XII век) бяха написани само „Генджи-моногатари“ и „Записки под възглавката“, това все пак би било считано за “златна ера” на японската литература.

„Записки под възглавката“ представлява уникална енциклопедия на времето си. Сей Шонагон сама споделя: „Писах за интересните аспекти от живота, за красивите хора, които съм срещала; в моите записки има много стихотворения; разказвала съм и за дърветата, птиците и насекомите...“. Трябва да се признае, че наблюдателността й не е пропуснала нищо.

Творбата „Записки под възглавката“ (началото на XI век) поставя основите на специфичен жанр в японската литература – “дзуйхицу”, което буквално означава “следвайки четката”. Това великолепно произведение съдържа самостоятелни глави (яп. "дан"), свързани произволно, следвайки принципа на творчески свободен стил. Както и да бъдат организирани тези епизоди, цялостта на произведението няма да бъде нарушена, тъй като тя не зависи от строго определена композиционна структура.