Емил Верхарн/ Стихотворения

Емил Верхарн израства в безкрайността на Фландрия, където преживява буен пролетен цъфтеж, проливни дъждове и гъсти снеговалежи. Той е свидетел на трудния живот на обикновените хора, затова не е учудващо, че ранните му творби наподобяват картини, създадени с тежките четки на старите фламандски художници – те прославят живота чрез ежедневните грижи и простички радости. По-късно, когато се насочва към градската среда - истински октопод, който поглъща жизнената енергия - Верхарн успява да запази свежестта в своите впечатления и мечтата си за един по-балансиран свят. Него го наричат поет на стихии и величие; това произтича от смущенията и шумовете на времето, които неговото сърце улавя като верен регистратор. Когато в онзи злощастен ден той загива под колелата на влака в Руанската гара, огромното му литературно наследство (дванадесет солидни тома) вече пътешества към нови хоризонти.
Кирил Кадийски