Сонети за живота и смъртта на Мадона Лаура

Франческо, син на нотариуса сер Петрако, докато изучава правото, се отдава на едно изкушение – да пише поезия. Той осъзнава, че името му не е особено мелодично за човек с толкова висока амбиция и решава да се прекръсти на Петрарка. Вероятно не е подозирал, че това име ще остави отпечатък върху поезията в продължение на векове! Въпреки че славата може да бъде бреме за твореца приживе! Когато през разпети петък 1327 година влиза в църквата в Авиньон, той едва ли си представя какво го очаква: страстта към Христос трае само седмица, но неговата собствена страст ще го измъчва до края на живота му. Той среща ангелоподобното същество Лаура и любовта към нея става веригата около лявата му ръка - тази близо до сърцето; така Св. Августин би могъл да възкликне: "...ти си затворник, който намира радост дори в оковите". Често Петрарка изпитва угризения, но колко прекрасно е да бъдеш Аполон с твоята Дафне! Хиляди хора са обичали и ще продължават да обичат по света, но малцина като Данте и Петрарка доказват, че любовта може да бъде вечна освен за целия живот.
Кирил Кадийски