Летящи кучета

Марсел Байер е част от новото поколение в съвременната германска литература, което свързва концепцията си за романа и белетристиката с дълбочинни изследвания и анализи. Интересът на писателя към историята на Третия райх винаги се проявява през уникална, самозатворена изследователска перспектива, каквато демонстрира романът "Летящи кучета".

От ранното си детство Херман Карнау възприема "летящите кучета" – група от прилепи – като образ, който остава недостъпен за външни влияния. Гласът представлява фетиш за него; през 1940 г. той започва системно проучване на човешкия глас.

В романа "Летящи кучета" един от повествователните гласове принадлежи именно на Херман Карнау, чийто персонаж е вдъхновен от полицай в берлинския бункер под управлението на Третия райх. Другият разказвач е осемгодишната Хелга, дъщеря на Министъра на пропагандата. Двата гласа неведнъж се пресичат, последният път през април 1945 година, когато Карнау е в Берлин с цел да запише гласа на фюрера.

Разказването прехвърля времето към лятото на 1992 година. След войната Херман Карнау успява да се скрие и открива архивите си с разговорите между него и Хелга както и нейните братя и сестри в техните последни дни и нощи. Той записвал техните гласове до самия им край.