Мама Леоне

„Мама Леоне“ е популярна песен от 70-те години и най-интимната, както и драматична творба сред над 40-те книги на Миленко Йергович, известен като "хърватския босненец" ("Сараевско Марлборо", "Буик Ривера"). Първата част на книгата, озаглавена „Когато се родих, в коридора на родилното залая куче“, сплотява множество съдби чрез погледа на детето – светът е изпълнен с отношения, радости и разочарования. В страна, която през последния век преживява няколко войни и където редът в живота и общуването преминава през различни понякога ужасяващи трансформации; в една страна, която скоро дори може да престане да бъде единна, момчето Миленко лови раци по плажовете, яде бисквити от съжаление и строи дворец за царица Забравка докато размисля за смъртта... Вторият цикъл разкази - “В този ден завърши историята на едно детство” - представя герои засегнати от трагичния разпад на Югославия: останалите тук или заминали (“хора говорещи чужд език”), тези които са се върнали физически или само в спомените си. Отзив от онлайн форум описва първата част с думите: “Умирам малко от тъга и малко от смях.” Фразата „Балканите произвеждат повече история отколкото могат да понесат“, приписвана на Чърчил отлично обобщава второстепенната част. Книгата включва предговор от автора специално за българските читатели: „Краткият разказ – жанр из вагончетата“.

Литературата може да служи като форма спокойна журналистика. Или урок по история без натрупване на дати. Дори психоаналитичен разговор за всекиго. Йергович успява да комбинира всичките тези аспекти в своите произведения.

Борхес казва: “Оригиналът не е верен спрямо превода.” Подобно намерение „Мама Леоне“ избягва автентичността в името на парадокса. Тази книга поражда мисли у читателя - тя го подтиква самостоятелно да се ориентира между подвеждащото във литературата и езика си. Разказите са пропити с неизразимо чувство; героите им носят тежестта на спомени загуба и угризение… те представляват поетични фрагменти отчупени от мраморната основа по-голяма нарратива...

„Мама Леоне“ разглежда темата за загубата както и красивия опит това изгубено да бъде възстановено... Йергович умело избягва всякакви помпозности, показвайки детството на героя си разбито до цветни черепи – всеки носещ частица отражение от своя източник.