Хрониките на Черния отряд X: Войниците са живи

Десета част от „Хрониките на Черния отряд”

Четвърта книга за Блестящия камък

В онези времена Отрядът действуваше самостоятелно. Нямаше господари, а военачалниците на Хсиен бяха възприемани като наши партньори. Те се страхуваха от нас, защото ние бяхме нещо извънредно – много от членовете ни бяха призовани от мъртвите, последните Каменни войници. Страхуваха се да не вземем страна в конфликтите им около костите на Хсиен – тази някога мощна империя, която Нюен Бао наричаше Земята на неизвестните сенки.

Някои по-идеалистично настроени командири имаха надежди за нашата помощ. Тайнствената Редица на деветимата предоставяше оръжия и средства и позволяваше набиране на новобранци с надеждата, че можем да бъдем манипулирани да помогнем за възстановяването на златната ера преди Господарите на сенките да поробят света им толкова жестоко, че народът им все още се нарича Децата на смъртта.

Шансовете ни да участваме обаче бяха никакви. Но позволихме им да живеят с надежда и илюзии. Трябваше да укрепим силите си - имахме собствена мисия.

След продължително пребиваване в земята на военачалниците Хсиен, черният отряд подготвя своето завръщане към предишния си дом – пътуване през Портите на сенките и цялата Равнина на блестящия камък, където стари и нови врагове ги очакват. Десетият том от популярната серия разгръща финала за множество сюжетни линии и едновременно въвежда нови герои с разнообразни характери и преживявания. Ироничното остроумие и самоиронията в писателски стил добавят допълнителна доза реализъм към жанра фентъзи.

Мрачна и изненадваща, последната творба на Кук не демонстрира претенции; вместо това съчетава колоритни незабравими персонажи с убедително изградени светове.