Животът и смъртта на Емил Ажар

В началото на седемдесетте години Ромен Гари вече е утвърден автор, публикуващ в издателство “Галимар”. Неговият дебютен роман "Европейско възпитание" излиза през 1945 г. През 1958 г. той получава наградата “Гонкур” за произведението си "Корените на небето". Въпреки успеха, скоро го обхваща носталгия по ново начало: до 1973 г. е написал деветнадесет романа и чувства, че никого не впечатлява вече. Тогава започва историята с псевдонима Емил Ажар. Произведението му "Голям галльовник", притча за самотата, в която статистик става жертва на питон, първоначално е отхвърлено от “Галимар”, след което той предлага ръкописа анонимно на Симон Галимар от издателството “Меркюр дьо Франс”, което решава да го издаде веднага. Книгата бива добре приета от критиците, но съвсем скоро се появяват съмнения относно истинския й автор – споменават се имена като тези на Реймон Кьоно и Луи Арагон. За да сложи край на слуховете през 1975 г., Гари решава да даде реална форма на своя псевдоним чрез публикуването на текст под заглавие “Животът пред теб”. За ролята на Ажар избира младия си братовчед Пол Павлович, който е доста талантлив всезнайко. Националната литературна награда “Гонкур” присъждат именно на "Емил Ажар" през ноември; тъй като тя може да бъде взета само веднъж от един автор, по съвета на адвокатката Жизел Алими Гари се опитва да убеди братовчеда си да я отказaт, но Пол вече има свои планове. След бързото разкритие за роднинската връзка с Гари той заявява публично невинност към текста - това обаче не пречи романът да постигне огромен успех с продажби над един милион копия и преводи на двадесет и три езика. Последният роман под името Емил Ажар - "Тревогите на цар Соломон" - излиза през 1979 г., а Ромен Гари посреща смъртта си със самоубийство през декември 1980 г.. В творбата "Животът и смъртта на Емил Ажар", написана март месец 1979 година, той заключава: “Добре се позабавлявах. Благодаря и сбогом.” На 30 юни 1981 година агенция Франс Прес обявява истинската идентичност зад името Емил Ажар.