Златният телец

„- Каква студена страна е това, в която живеем – каза Остап. - Тук всичко е скрито и нелегално. Даже Народният комисариат по финансите с мощния си данъчен апарат не може да открие съветския милионер. А той може спокойно да седне на съседната маса в тъй наречената лятна градина и да пие бира "Тип-топ" за четирийсет копейки. Заради това ми е криво!
- Значи смятате – попита след малко Балаганов, - че ако се намери такъв таен милионер, тогава?...
- Не продължавайте! Знам какво искате да кажете. Не, не бих го задушил с възглавница или ударил с блестящ пистолет по главата. Никакви глупости! Ах, само да можех да намеря такъв човек! Щях така да уредя всичко, че самият той щеше да ми донесе парите на чинийка с небесносиня ивичка.
- Това звучи чудесно! – усмихна се доверчиво Балаганов. - Петстотин хиляди на чинийка с небесносиня ивичка!
Той стана и започна нервно да обикаля около масата. Примляскваше жалостиво със език, спираше и дори отваряше уста сякаш за нещо важно, но после пак мълчеше; сядаше и отново ставаше.
Остап наблюдаваше равнодушно неговото поведение.
Сам ли ще ги донесе? – попита изведнъж Балаганов със скърцащ глас. - На чинийка? Ами ако не ги донесе? И къде се намира Рио де Жанейро? Далече ли е? И няма начин там всички хора да са в бели панталони. Хайде стига вече Бендер! С петстотин хиляди тук човек би могъл добре да си живее.
- Безспорно – отвърна весело Остап, - тук определено можеш добре да преживяваш. Но недейте пляска толкова без причина с криле; нали тези петстотин хиляди ги нямате?
На спокойното лице на Балаганов внезапно се появи дълбока бръчка. Той погледна колебливо Остап и тихо процеди: Аз познавам един такъв милионер. Може би работата ще стане."