Дванайсетте стола

На смъртния си одър мадам Петухова разкрива на зетя си Иполит Матвеевич Воробянинов, бивш лидер на дворянството в Старгород и сега деловодител в съветска институция, че преди години е скрила своите брилянти в тапицерията на един от дванадесетте стола в гостната им стара къща, за да ги предпази от болшевиките. Воробянинов решава да потърси столовете.

Скоро към него се присъединява Остап Бендер - обаятелен авантюрист, който умело използва човешките слабости. Великият комбинатор не познава морални задръжки и притежава остроумие и язвителен хумор; изобретателността му при намирането на столовете и набавяне на средства за начинанието е безкрайна – варира от основаването на тайно политическо движение до организиране на междупланетен шахматен турнир.

В единайсет часа и половина, идвайки откъм село Чмаровка, в Старгород влиза млад мъж около двадесет и осем години. След него тича бездомно дете.
- Чичко - извика той весело - дай десет копейки!
Младият мъж изважда румена ябълка от джоба си и я подава на детето, но то не спира да настоява. Тогава той спира, поглежда момчето с насмешка и казва:
- Да не очакваш да ти дам ключа от квартирата ми, където са парите?
Разбирайки колко абсурдни са исканията му, детето веднага се отказа.
Младият мъж лъже: нямаше нито пари, нито квартира със средства вътре или ключ за отключване. Дори палто нямаше. Влезе в града облечен в зелен тесен костюм. Мощният му враг беше увит няколко пъти с старомоден шал; носеше лачени обувки без чорапи с портокалови велурени връзки отпред. В едната ръка държеше астролаб.
- Ох баядерке, ти-ри-рим, ти-ри-ра - запя той по пътя към пазара.