Кройцерова соната

Лудвиг ван Бетовен посвещава една от своите сонати на френския цигулар и композитор Родолф Кройцер, а произведението става известно под името "Кройцерова соната". Лев Толстой пише новелата "Кройцерова соната", в която двама музиканти – мъж и жена – изпълняват бетовеновото произведение и се влюбват. Впоследствие съпругът на жената я убива от ревност. Чешкият композитор Леош Яначек, вдъхновен от творбата на Толстой, създава струнен квартет с название "Кройцерова соната". Мархрит де Моор написва роман със същото заглавие, в който струнният квартет на Яначек предизвиква у героите любовни чувства и ревност.

Музикалният критик Мариус ван Флотен, ослепял след опит за самоубийство поради нещастна любов, развива чувство към цигуларката Сузана Флир. Убедил се, че тя има връзка с виолиста от квартета, той започва да обмисля убийството ѝ. Така мотивът повторно оживява в различна форма. Романът "Кройцерова соната" на Мархрит де Моор е великолепно литературно произведение, структурирано подобно на музикално парче; то разглежда дълбоките човешки емоции и влиянието на музиката върху тях и е написано от истински майстор на стила.