История на килима

Леко докосвам сенките,
а белите ми силуети се вписват
в творбите на сестрите Бронте и техните чайни сервизи.
Прозрачни звънчета звучат в крилете ми,
жената прилеп е нежна и шумна.
Вземам нечия наметка и излитам,
над соления град летя над куполи и кули.
Рея се в прозрачни небеса, Психея,
но краката ми от порцелан тежат
и стъпват върху сенките на древните султани
в харемите,
пустини в тюркоазено синьо.
Капки кръв като смарагди украсяват ушите на ханъмите.