Лична карта: Лирика

ИЗПОВЕД

Все същата честност, честност, честност!
И все така - известен с неясното!
И пак със затормозяваща мисъл:
да оставя чашата си непокътната!
Защо умирам? И защо отново
смъртта приема формата на слово?

В свят, изплетен от зелени мрежи,
змията вече преследва таралежа:
дори има наглост да раздава
онова, което той опитомява.
Защо възкръсвам? И защо отново
се завръщам при смъртоносните думи?

О, как бих искал сам да хвърля ръцете си
и след това безразличен да тръгна
през тези маргаритки и треви,
съблечен и изкъпан в росата –
да се радвам на всичко слабо силно,
във напълно начален и забравен стадий!

Проклет да бъде моят стих!
С народа си се разделих!