Как да гледаме философски на живота

**КАК ДА НАЗИРАМЕ ЖИВОТА ФИЛОСОФСКИ**

Според казаното, философията представлява способността да търпим трудностите на другите. Най-вдъхновяващият философ, за когото съм чувал, беше жена. Тя била хоспитализирана в Лондон с гангрена на крака си. Хирургът я прегледал набързо и бил известен със своя остър език.

— Ще трябва да ампутираме - заявил той.
— Какво, целия ли крак?
— Да, много съжалявам - отговорил хирургът грубо.
— Не може ли да се направи нещо друго?
— Това е единственият начин да ви помогнем - обяснил лекарят.

Тогава жената споделила: "Слава Богу, поне не е главата ми."

Философията всъщност е доста опростена концепция. Основната идея е, че нищо няма значение, защото след сто години най-вероятно ще бъдем мъртви. В действителност обаче имаме нужда от мъдростта, която ще ни помага докато сме все още живи. Аз не се тревожа за това какво ще стане след стотина години; интересувам се повече как ще премина през следващите половин ден. Чувствам, че ако можех само да избягам от всички натрапници – данъчните инспектори и критиците – бих могъл спокойно да бъда философ сам по себе си. Приемам факта, че нищо не значи особено много; но тези хора около мен очевидно не са на същото мнение. Те говорят за изключване на газа и ме притесняват със съдебни призовки.

Аз им напомням: "След сто години никой от нас няма да бъде тук", но те отвръщат: "Не говорим за толкова далечното бъдеще; става дума за дълговете ви от миналата пролет." И въпреки всичко ми е трудно да намеря успокоение в мисълта колко безсмислено изглеждат проблемите в контекста на смъртността – малко късмет достатъчно вероятно означава край при нормални условия! Много повече ме утешава идеята или надеждата дори времето върху тяхното отсъствие един ден.