Разговори след вечеря

- Скъпи приятели, не искам да ви притеснявам - започна чичо ми с особено драматичен, почти ужасяващ тон на гласа, - но ако предпочитате да млъкна, ще го направя. Въпреки това, именно в тази къща, в която сме се събрали сега, обитава призрак.
- Не може да бъде! - възкликна господин Кумс.
- Какъв е смисълът да ми казвате дали е възможно или не, след като току-що ви разказах как стоят нещата? - отвърна чичо ми с лека нотка на обида. - Уверявам ви, че тук живее дух. Всеки Рождественски вечер в Синята стая се появява душата на един грешник – човек, който някога убил коледар с буца въглища.
- И как точно стана това? - попита нетърпеливо господин Кумс. - Беше ли трудно?
- Нямам представа как е постъпил – отговори чичо ми. – Той не спомена подробности относно метода си. Коледарят бил застанал точно зад входната врата и изпълнявал песен. Предполага се, че когато открил уста за нота си бемол, грешникът хвърлил буцата въглища през прозореца; тя попаднала в гърлото му и го задушила.
- Нужно е прецизно измерване; все пак би било интересно да опиташ – размислено каза господин Кумс.
- За съжаление това не беше единственото му престъпление! – добави чичо ми. – По-рано той убил и солов корнетист.
– Наистина ли?! Това доказан факт ли е? – учудено запита господин Кумс.
– Разбира се! - отвърна чичо ми раздразнително,- поне доколкото можем да говорим за факти при подобни случаи. Колко сте дразнещи тази вечер!