Български хроники Т.3/ твърда корица

Считам, че е неправилно да се вярва, както съм го споделял и аз, че петвековното турско робство е причина за лошото духовно състояние на българския народ. Всъщност, след освобождението ни от робството ние излязохме с обновен дух, изпълнени с желание за свобода и надежда, обединени около обща национална цел. Духовната криза настъпи по-късно. Националните катастрофи разрушиха България не само икономически и териториално – това бе по-малко значимата загуба; истинската трагедия беше в разбиването на духа на народа. Изчезна предишната вяра в собственото му възкресение, убити бяха идеалите му и оптимизмът към бъдещето угасна. Веселието помръкна и смехът затихна – българският народ стана мрачен, агресивен и жесток, склонен към братоубийствени конфликти; той стана скептичен и инертен, безразличен към собствената си съдба - един болестен народ, който изглежда потопен в коматозно дълбок сън вече векове наред.