България и Византия - титани на кръста

През 924 година византийският патриарх Николай Мистик, изтъкнат интелектуалец от средновековието, споделя следното относно конфликтите между България и Византия: „...същата тъга, която постоянно носим в сърцата си заради общите страдания на Божия народ — римляните и българите. Защото българският народ всъщност е част от Оногова, който с кръвта си е искупил българите и ги е направил братя чрез осиновяването на Светия Дух." Този важен откъс от негово писмо показва, че в началото на X век, по време на Златния век под управлението на Симеон Велики, България и Византия са успели да изградят обща културна сфера - Православната цивилизация. Не е случайно, че известният английски историк Арнолд Тойнби заключава как България не само приема византийската култура, но става втори център на православието, генериращ култура за славянските и други народи.

Тази книга разглежда трансформацията на българите — как те преминават от статусa на врагове на империята до участници в Божия народ и творци на Православната цивилизация. Как след две века близост с една от най-влиятелните държави в историята България се утвърдява не само като военен опонент, но също така като цивилизационен партньор. Освен това тя описва моменти в историята, когато българските владетели пренебрегвали краткосрочните интереси и вземали стратегически политически решения с дълбоки последици за историята както в Европа, така и за православното христинство.