Наследството на Сасанидска Персия у българите на Долния Дунав

Информацията за питакшите от Армази в Иберия, комбинирана с данните от надписа на Шапур I от Накш-и-Рустам, дава възможност да преразгледаме нашето разбиране относно имената на членове на българската династия Дуло и аристокрацията като цяло. Фактът, че имена като Аспарух, Заберган и Безмер се срещат сред ранговете на персийската аристокрация в Кавказкия регион нееднократно предполага, че част от българския елит може да има ирански корени. Особено любопитно е името Аспарух – наред с археологическите находки от Иберия през III век и надписа на Шапур I също така се споменава у Амиан Марцелин във връзка със събитията през втората половина на IV век. В предстоящото научно обсъждане по темата е необходимо да се вземат под внимание фактите за средноперсийското име Ховрат, както и да бъдат преосмислени разбирането за имената Персиан и Маламир, които принадлежат към последните езически владетели на Дунавска България; при тях все още остава изразена носталгия към Изтока.

За автора:
Тодор Чобанов е роден през 1977 г. в Асеновград. Завършил е СУ "Св. Климент Охридски", специализирал е "Археология" и в момента е докторант в катедра "Археология" там с дисертация на тема "Дворцовата архитектура на Първото българско царство", под ръководството на доц. д-р Стефка Ангелова. Той има публикации свързани с изследването влиянията от Изтока върху културата в Дунавска България и етническия произход на древните българи. Освен това авторът активно работи по опазването на културното наследство.