Вълча Богородица

Не желаех да се връщам нито в епохата на социализма, нито в началото на демократичния период. Времето обаче има свойството да не позволява затварянето на врати след себе си. Историите бяха там, стоящи на прага и чакали с години; те ставаха все по-плътни и тежки, а колкото повече се опитвах да ги избегна, толкова повече нищото не успяваше да ги погълне или разпръсне. Случките се случват в определени времеви интервали със свои уникални черти и те все още са много близо до нас – усещат се като дихание във врата ни, абсурдно великолепни. Как може съвременното момиче да повярва, че заради отношения с човек от капиталистическия свят ще бъде заплашено с изключване от университета и комсомола? Че това ще доведе до горчивина не само в нейния живот напред, но и в живота на всички нейни роднини? Или как Пушкин цели сто петдесет години след смъртта си беше използван за реклама по време на перестройката из Европа? Или пък как новите руснаци стъпиха на българска земя при настъпването на демокрацията... Накратко казано - основният герой в тази книга е времето: календарно, историческо или нощно. "Вълчата Богородица" зададе тоналността - онова душевно състояние на мрак, което продължава да завладява нашите души; единственото спасение изглежда идва чрез известна доза ирония.