Соломон и мъдростта на вековете

Цар Соломон, син на цар Давид, е третият монарх на евреите. Неговото управление (около 967-928 г. пр.Хр.) се счита за времето на най-висшия разцвет на Израел. Известен е със своите дипломатически умения, строителна дейност и търговски способности, успял да трансформира земеделската страна, наследена от баща си, в мощна и икономически развита държава.

Основната информация за него произлиза от Библията; по-късно му се приписва авторството на няколко нейни книги като „Еклесиаст“, „Песен на песните“ и „Притчи Соломонови“.

Соломон остава запомнен предимно с мъдростта си в съдийските решения и интелекта си, както и със строежа на величествения храм – известен още като Първия храм в юдаизма, който просъществува почти пет века до средата на VI век пр.Хр., когато бива разграбен и унищожен от вавилонския цар Навуходоносор II.

Според легендите той можел да разбира животинския език и властвал над природните стихии; демоните от подземния свят му носели ценни дарове и му се покорявали безусловно. Тези сили той получавал благодарение на специален пръстен (печат), върху който било изписано: „и това ще мине“. Философското значение зад тази фраза е свързано с преходността на всичко материално.

В народното творчество образът на Соломон често символизира справедливостта, мъдростта и находчивостта. Притчите свързани с неговото име преминават през множество векове, религии и култури, оставяйки дълбока следа в цивилизацията. Неговите послания не губят значението си дори днес.