Сенека и разумното щастие

Луций Аний Сенека (4 г. пр.н.е. – 65 г. сл.н.е.) привлича вниманието на обществото с изключителните си умения в ораторството още от ранна възраст. Неговият талант да комуникира пленява слушателите и той бързо става известен като даровит говорител и мъдър човек. Влиза в Сената по времето на Калигула, който му завижда за една от речите му и заповядва да бъде екзекутиран. Съпругата на Клавдий, Месалина, също настоява за смъртта му, но вместо това е изпратен в изгнание; след смъртта си обаче, по искане на Агрипина, става учител на Нерон.

В неговата етика важни концепции са „добродетел“, която се счита за основна цел на човека, и „въздържание“, разглеждано като единствения начин към истинска свобода. Рационализмът в философията му води до категорично отрицание на хедонизма и материалистичните ценности в живота. Според Сенека човекът, който само търси непрекъснато увеличаване на богатствата си, не може да бъде наречен свободен индивид. Римският стоицизъм подчертава също така идеята, че провидението ръководи света: "действието на духа е движещата сила зад всичко".

Книгата съдържа 44 кратки есета относно философията му по универсални човешки теми и стремежи.