Конфуций и търсенето на пътя

Китайците наричат Конфуций „най-великия учител“ и го почитат почти като божество. Той самият не се е разглеждал като теоретик, а по-скоро като мъдрец, който поставя реалистични цели.

През дългия си живот от 551 до 478 г. пр.Хр., известен под имената Кун Фудзъ, Кунг Фу Тсе или Кун ЦиУ в различните транскрипции, той непрестанно предавал на околните философските принципи за познание и стремеж към личностно развитие. Учението му имало за цел да насочи последователите си към пътя на висшето и образцовото.

Конфуций обикновено формулирал своите поучения в кратки фрази, които позволявали множество интерпретации. Сред основните теми стояли важността на добродетелния живот и синова преданост. Конфуцианството, както и китайската философия като цяло, се концентрират върху практическите аспекти на морала и етиката: как човек трябва да живее, за да усъвършенства себе си и средата около него; как може да постигне морална хармония.

В книгата са включени 44 от най-забележителните притчи свързани с философа, допълнени от неговите вечни истини изразени в кратки сентенции, организирани по азбучен ред.