Епиктет и човешката свобода

Книга седемнайсета от серията "Философия за всеки".

Епиктет (около 50 – 138 г.) е древен стоически философ, който, подобно на Сократ, не оставя след себе си писмени трудове. Вместо това той предпочита да предава своите идеи чрез разговори и диалози. Роден като роб, по-късно получава помилване и свобода; именно той формулира дълбоки размисли относно човешката свобода в контекста на философската традиция. Неговите възгледи са повлияни както от платонизма, така и от разширяващото се християнство по негово време, което надгради концепцията на старите стоици – Зенон, Диоген и Хризип – с идеята за върховното божество. Етиката на Епиктет разграничават доброто от злото и истината от лъжата посредством действията на индивида самостоятелно; човекът носи пряка отговорност както за собственото си щастие, така и за нещастието си.

През Средновековието учението му служи като ръководство със съвети за живота на монасите. Много последващи мислители като Блез Паскал, Монтен, Ницше и Хегел черпят вдъхновение от него при изграждането на собствените си философски теории.