Раково отделение

Раковото отделение носеше номер тринайсет. Павел Николаевич Русанов никога не беше суеверен и нямаше причина да бъде, но нещо го накара да се почувства странно, когато видя написано: „Тринайсето отделение“. Как така не им хрумна да го нарекат по друг начин - например травматологично или коремно!

В момента обаче в цялата република единствено в тази клиника можеха да му окажат помощ.

- Няма ли рак, докторе? Наистина нямам рак? - с надежда питаше Павел Николаевич, докосвайки нежно подутината от дясната страна на шията си, която все повече растеше с времето. Външният й вид оставаше покрит с опъната бяла кожа.

- Нямате рак, разбира се - уверяваше го за десети път доктор Донцова, докато пишеше в историята на болестта със свойствения си безразличен почерк. Когато записваше данни, тя поставяше очилата си – правоъгълни и със заоблени ъгли; щом приключеше с писането, ги сваляше. Била е вече на възраст и изглеждала уморена.

Това ставаше още по време на амбулаторния прием преди няколко дни. Пациентите назначени за преглед в раковото отделение вече трудно спели през нощта...