Дневник на една изгубена обич

Вярата не представлява знание, а е начинът, по който човек се справя с неизвестността.

Ерик-Еманюел Шмит чрез лична и дълбока изповед в периода на скръб за загубена любов успява да предаде универсални истини, които всеки читател може да усети близки. Основната идея е, че животът е красив и продължава напред.

След над 30 свои произведения, преведени у нас, в настоящия „дневник“ Шмит отново (както вече направи в „Нощта на огъня“) предлага на своите читатели уникален поглед към своя богат вътрешен свят и обкръжението си – семейството си, отношенията с баща си и начина си на живот. Въпреки тъжния повод – смъртта на майка му – той успява да трансформира мизерията от загубата в осъзнаването на задължението за щастие, което тази светла жена му оставя като урок по живота; урок изпълнен със страст към изкуството, хумор и култ към радостта.

Чрез размишления върху собственото си страдание възрастният Шмит ни позволява да се потопим в неговия свят, където силната връзка между едно дете и Майката – написана с главна буква – играе ключова роля. Творчеството му служи като спасителен пояс от бездната на скръбта...

Както при "Нощта на огъня", авторът умело използва лични моменти през траурния период след загуба na обичан човек за представяне нa универсалните чувства - истински важни за всеки един читател. Най-същественото послание остава: животът е чудесен и продължава.

От петдесет години назад когато започнахме нашето пътешествие рамо до рамо се чувствахме силни и спокойни сред един свят, чийто образи сякаш сами се подреждаха около нас. Мама озаряваше моя живот; аз я осветлявах нейната; сияехме непобедимо докато тъмнината бягаше пред нашата светлина.