Клонингите си отиват

С този роман завършвам своята история за клонингите. Когато през 1971 година написах първия "КЛОНИНГИ", вярвах, че той ще остане единствен. Въпреки това, реализацията на клонирането като мечта на човечеството се оказа сериозна заплаха (която винаги съм възприемал така), която не предлага безсмъртие, а по-скоро израждане и ускорено стареене.

Всеки човек е уникален и неповторим – това е моят принцип.
Десетилетия преди шумната реклама на Клонейд за създаването на първото клонирано бебе, написах втория си роман “Клонингите се завръщат”. В него сякаш описах точно тази клиника с жаждата си за признание, печалба и власт. След обявяването последва обаче убийствено мълчание. Защо ли?
Защото опасността от израждане е действителност. Всеки индивид е незаменим. Дори учените осъзнават, че бъдещето принадлежи само на репродуктивното клониране и особено на стволовите клетки, които са щедро оставяни след раждането с пъпната връв.