Лебедовата песен на майора

„- Прекрати това, копеле - изрече Симо Митев след завръщането си от Либия. Жена му беше в третия месец на бременността си, а той — пет месеца извън страната. Симеон Митев бе нежна натура. За жена си неговите думи звучаха повече като предложение, отколкото заплаха. Като строителен работник, прекарал три години на обект близо до границата с Либия и Судан, той напусна дома си и се отправи към кварталната кръчма "Доверие", където знаеше, че ще срещне поне познати от родния град. Посрещнаха го с възторжени поздравления: „Ти черпиш“, „Честито!“, „Да ти дава Господ син“ и други подобни пожелания. Угнетен и смутен, Симеон седна сред съгражданите си и направи усилия да покаже радост за събитието; почерпи бедните приятели около него и когато заведението затвори, се отправи към една полусчупена пейка край реката. "Какво стана?" помисли той. "Аз работя като роб при температури от петдесет градуса в пустинята, а тези хора – които поканих на пиене – ми направиха дете." Разбира се, не можеше да предполага кой всъщност е бил авторът на труда.

Мек-hearted човек без желание за конфликти, той посети родителската къща в опит да ги събуди, но те спяха дълбоко. Изпушил още няколко цигари под горещото августовско небе, не успя да влезе в гранд хотел "Дунав" (не беше подходящо облечен) и унило се прибра у дома. Бременната му жена спеше спокойно. Симеон налял чаша кайсиева ракия — произведение на баща му — включил арабска програма по регионалното телевизионно предаване и започнал да плаче. “Какво правех там в пустинята?” мислел си докато избърсвал сълзите със езикa си. После друга мисъл нахлула в главата му: “Какво е виновно това дете вътре в онази курва?” След това вече нищо не помнел./../”