Легендата Прудкин

Легендата е такава, защото е по-устойчива и трайна от всякакви исторически факти. Историята, която ще ви представя, е именно легенда. Не без причина повтарям тези термини два пъти в две изречения. Цюрих не беше преживявал толкова високи температури от лятото на 1922 година. Двама възрастни мъже седяха на пейка под кестените край "Цюрих зее". Те не бяха случайни индивиди, а двамата най-търсени мъже в комунистическа България. Единият бе известният полицай Никола Гешев, издирван десетилетия наред както от държавната сигурност, така и от КГБ; другият - с татуировка АМП на дясната си китка - бе авантюристът Антон Макарович Прудкин. Дълги години полицията в царска България смяташе, че тази абревиатура означава името му, но всъщност тя представляваше лозунг на анархистите от началото на века: "Анархия мать порядок", вдъхновен от княз Кропоткин.

Двамата мъже тихо седяха един до друг и пушеха цигари от обща кутия "ЖИТАН", като понякога хвърляха чипс към лебедите във водата близо до брега. Жегата беше толкова непосилна, че улиците почти опустяваха; ако се чуваше движение, то идеше само от климатизирани автомобили. В този момент зад тях между кестените спря бронираният инкасо автомобил на "Норт Бренер Банк". Изведнъж три автомобила "Алфа Ромео Джулия Спринт" се появиха откъм двете страни на улицата и обградиха банковия камион; девет въоръжени бандити изскочиха навън.

Гешев и Прудкин наблюдаваха спокойно какво става зад себе си - лицата им оставаха невъзмутими; подобно насилие вече нито ги тревожеше, нито впечатляваше. Нападателите заобиколиха инкасаторския автомобил и започнаха да принуждават охранителите да се предадат.
- Какво мислиш за това? - попита Гешев.
- Италианци - отвърна спокойно Прудкин. - Само те не осъзнават колко кисело е гроздето в Швейцария.

В същото време полицията нахлу пред банката - рядкост беше да видиш въоръжени полицаи в Цюрих; обаче при извънредни ситуации добре обучени командоси изпадаха изневиделица като гъби след дъжд. За по-малко от тридесет секунди операцията приключи: трима нападатели лежаха мъртви, а останалите бягащи с качулки бяха натъпкани в специалния полицейски „ДОДЖ“. Количката за морга пристигна и прибра телесните останки; площада пред "Норд Брeнер Банк" пак опустя.

- Аматьори - каза с въздишка Прудкин. - Ако бяхa руски мафиоти щеше да бъде различно.
- Но не тук - отбеляза Гешев докато запалваше нова цигара. - Да вървим Атоан , жегата става нетърпима.
- В хотел „Савоя“ има климатик Никола.
Двамата станаха от пейката и постепенно се отправиха по алеята между дървета­та с кестени.
Това стана през август 1966 година; но всички събития свързани с тази легенда започват много по-рано."