Моята пролет

На 19 май 1933 година в детската клиника на Александровската болница умира едно момченце на единадесет години с необичайното име Пролетсин. За неговата дарба съобщава детското списание „Поточе“ на 1 март 1932 г., като отбелязва, че Пролетсин Чачановски е само осем и половина годишен. Той никога не е посещавал училище, тъй като от три години е болен и лежи в леглото. Въпреки това, той самостоятелно научил да чете и пише. В редакцията получават множество красиви рисунки, картини с цветни хартийки и стихотворения от него. Изданието го поздравява за таланта му и му желае все по-голямо развитие; трудолюбието му служи за пример на другите деца.

След трагичната смърт на Петя Дубарова през 1979 г., която се самоубива на седемнадесетгодишна възраст, излизат нейни стихове, написани в същата възрастовата група като тази на Пролетсин, който живее десетилетия преди нея. Нараняваща съдба ги свързва помежду им, въпреки че творбите на момчето днес са известни единствено на малцина. Те са простички и искрени, но изпълнени със силни чувства – качества, които понякога по-възрастните поети трудно успяват да предадат.

Вероятно тези произведения биха били забравени ако амбициозният баща на Пролетсин не беше решил да ги публикува през 1933 година под заглавие „Моята пролет“. Професор д-р Стефан Ватев лекува малкия герой и също така финансира издаването на стихосбирката. Последните редове от предговора му оставят впечатление: „Скъпо дете, ти затвори очи много рано, но поезията ти ще остане вечен паметник.“

От наследството оставено от Пролетсин остават неговите стихотворения - едно от тях "Мъчител" заслужава място във всяка антология за българска детска литература.