Една история на Рая Том I: Градината на насладите

Християнството дълго време е считало Земния рай за реална историческа локация. Чрез интерпретацията на разказа от "Битие" и съчетаването му с наследството на античната култура, то е изградило концепцията за градината на удоволствията - комбинация от красотите на Златния век и Блажените острови. Тази представа за Земния рай будела въображението на нашите предци; през вековете църковните учени се интересували какъв ръст са имали Адам и Ева, как прекарвали времето си, дали били господари над животните и какъв бил техният сексуален живот.

През Средновековието хората вярвали, че Земният рай все още съществува някъде в Ориента, макар да е недостъпен за човечеството. Впоследствие обаче тези представи започнали да избледняват. Някои търсели приказни места отвъд океаните, напомнящи Едемската градина, което довело до географски открития. Други пък изпаднали в меланхолични размисли по отношение на загубения Златен век и изчезналия рай – това било един от аспектите на Ренесанса. Учените от 16-ти и 17-ти век опитвали да определят местоположението, където Бог създал "градината на насладите".

Но постепенно доказателствата за еволюцията ги принудили да преосмислят идеята си: началото на човешката цивилизация се оказвало много по-скромно. Така една мечта угаснала, но образът на гневния Бог също започнал да се размива: ако човекът произлиза от еволюционен процес, едва ли Бог го е наказал строго за неговото прегрешение.