Страхът в Западния свят /ХIV-XVIII век/

От XIV век нататък, в контекста на чумни епидемии, глад, бунтове и турски нападения, както и сериозния църковен разкол, християнската култура започва да усеща заплаха. Лидерите на църквата и държавата са принудени да определят врага. Ясно е, че това е Сатаната, който яростно се опитва да спечели последната си значима битка преди края на света. Той подтиква турците към настъпление; вдъхновява езическите практики в Америка; живее в сърцето на евреите; той също така чрез женските изкушения и дълго време осъжданата сексуалност се стреми да отклони защитниците на реда от техните задължения; посредством магьосници и особено вещици той нарушава ежедневието като омагьосва хората, животните и реколтите... Настъпил е моментът за обща демонична офанзива... врагът не само стои по границите, но прониква дълбоко във вътрешността, където трябва да бъде проявена още по-голяма внимателност. Именно страхът обяснява мащабните гонения във всички посоки, предприети от политико-религиозната власт в повечето европейски страни през началото на новото време.