Мемоари. Тодор Живков

Моята обич към хората винаги беше свързана с любовта ми към Родината. Желаех в България да няма бедни, исках страната ми да бъде силна, просперираща и независима сред другите нации. Бях убеден, че мога да допринеса за тази цел. Дори в най-трудните моменти не губех надежда и оптимизъм.

Вярвам в младото поколение на България. Нямам съмнения, че те ще изградят по-богата, справедлива и демократична страна от нашата настояща действителност. Знам, че техният живот ще бъде различен от този на нас като младежи. Готов съм да дам всичко необходимо, за да имат по-добро и лесно бъдеще. Но знаем, че лесни решения не съществуват – именно през трудностите се оформят силните личности.

Надявам се днешните млади българи и българки да бъдат във всяко отношение по-добри от нас - не каквито сме сега, а каквито бяхме в незабравимите си младежки години...