Мемоари. Тодор Живков - тв.к.

Моята любов към хората винаги беше свързана с обичта ми към родината. Желанието ми беше в България да няма бедни, а страната ни да стане силна, просперираща и независима сред другите нации. Убедена съм, че мога да допринеса за тази кауза. Дори в най-трудните моменти никога не губех надежда и позитивно отношение...

Вярвам в младото поколение на България. Нямам съмнения, че те ще изградят по-богата, справедлива и демократична страна от нашата настояща реалност. Зная, че техният живот ще бъде различен от този на нас като млади хора. Бих дала всичко необходимо за тяхното благополучие и улеснено бъдеще. Но трябва да осъзнаем, че лесни решения няма; именно трудностите формират силните и смели личности...

Надявам се днешната младеж - момчета и момичета - да бъдат по-добри във всяко отношение от нас – не каквито сме сега, а такива каквито бяхме през незабравимите си младежки години...