Качествата на императора според корпуса на латинските панегирици

Похвалните речи в сборника Panegyrici Latini дълго време са били недооценявани като източник, тъй като се е считало, че съдържат предимно ласкателства и безцелни риторични фигури. В края на XIX и началото на XX век основните теми, които привлекли вниманието на изследователите, включвали произхода, времето и мястото на съставяне на корпуса, както и уточняването на авторството. През последните години интересът към този сборник отново се увеличава. Появиха се нови издания и преводи (първи пълни немски и английски версии), което е само част от постигнатото до момента. Няколко статии и монографии разясниха литературната стойност на речите и историческата им значимост. Много от тези проучвания разглеждат идеологическите цели зад панегириците. Ясно е, че въпреки ограниченията си по отношение на реториката, техните автори успяват да организират текстовете по сложен творчески начин, включвайки важни идеологически послания в похвалите за дела и качества.

Целта на настоящето изследване е да демонстрира как панегиристите комбинират церемониалната функция с идеологическото оправдание за властта на императора, свързвайки това обосноваване с критериите за verus princeps. На вечния въпрос кой претендент представлява легитимен император а кой узурпатор те дават двусмислен отговор – произходът има значение, но не по-малко важно е управлението; истинският император трябва да управлява в полза на народа си, да избягва произволността και да осигурява сигурност и благоденствие за държавата و гражданите си.