Конфуций Лун Юй. Мъдростта на Древен Китай

Според легендата, раждането на Конфуций е предсказано от появата на Чи Лин – митичен еднорог. Той държи в устата си нефритена плочка с пророчество:

"Дете, чисто като кристал, ще се роди,
за да спаси угасващата династия Чжоу
и ще бъде цар без царство."

Наистина, възстановяването на славата на династията Чжоу (около 1100–221 г. пр. Хр.) става основна цел в живота на Конфуций, по-известен под името Кун-цзъ – Учителят Кун.

В историята на човешката цивилизация името му заема място до имената на основателите на световните религии: Иисус Христос, Заратустра, Буда и Мохамед. Формално конфуцианството не може да се нарече религия, тъй като никога не е съществувала църковна институция в него. Въпреки това то играе роля подобно на религиозната такава чрез своята значимост и влияние върху душите и поведението на хората. В страните от конфуцианския културен регион - Китай, Корея, Япония и Виетнам - духовниците обикновено са представители на старото поколение и мощния държавен апарат.

Има още една съществена разлика между конфуцианството и юдаизма или християнството: пророците в тези религии смятат своето слово за божествено вдъхновение - те говорят от името Божие. Напротив, Конфуций сам създава своето учение – неговото Слово произлиза от земния човек.

Основното произведение на Конфуций е "Лун юй", което означава „Беседи и поучения“. Неговите ученици започват да записват мислите му още приживе. Вероятно именно затова текстът носи такова заглавие (лун – „поучения“, юй – „беседи“). Това литературно наследство е канонизирано през периода Хан (3-ти век пр. Хр.– 3-ти век сл. Хр.), а през времето Тан (618–917 г.) текстът е изписан върху каменни стели; този вариант е оцелял до наши дни.