Жена за обесване

История, която втриса, вдъхновена от реални събития

Роман – забраняван и осъждан, предизвикал скандален съдебен процес.

Пънар Кюр е родена в Бурса. Детските й години преминават в различни градове на Анадола и Лондон. На тринадесетгодишна възраст заминава за САЩ. По-късно завършва „Робърт колеж“ в Истанбул и защитава докторска степен по сравнително литературознание в Сорбоната, Париж. След като се връща у дома, започва работа в Държавния театър и пише театрална критика за множество печатни издания. През 1984 г. получава наградата на Саит Фаик за сборника си с разкази „Неподвижни води“. В момента преподава във факултета по литература към университета „Билги“ в Истанбул.

Всяка истина притежава две страни – видима и невидима. Жестокостта на хората, които отсъждат само според очевидното, може да доведе до загуба на човешки живот. В общество с дълбоко залегнали предразсъдъци сексуалната експлоатация приема най-различни форми...

Създавайки романа „Жена за обесване“, Пънар Кюр ни представя историята на бездушие чрез истински случай. Историята проследява живота на Мелек, чийто път е предварително определен още при раждането й; тя е принудена да задоволява извратените желания на един болен мъж... Разказът разглежда както тези, които я поставят под такова бреме, така и онези опити да я спасят...

„Жена за обесване“ представлява смразяващ портрет на съществуване изпълнено със сиротство и липса на късмет; невежеството върви ръка за ръка с безизходицата...

„Този роман описва как една нещастна жена попада под контролa на жесток сексуален маниак - изолирана от света около себе си; как преживява унижения: употребявана и тероризирана до крайност - превръщайки се в безмълвно същество или предмет за нечии извратени удоволствия.” Проектът “Жена за обесване” е протест срещу подобни явления; той показва драмата на млад човек, който се опитвал да освободи жената от нейното нечовешко положение но вижда как усилията му остават напразни."