Българското крушение 1913

Войните през този период рядко приключваха без ясни победители и победени. Нито една армия не беше защитена от поражение в решаващата битка, но имаше загуби, които се равняваха на национални катастрофи. Лятото на 1913 година, което се оказа съдбоносно, стана ключов момент в съвременната история на българския народ. Да вземеш решение за бъдещето на страната по време на най-тежката нощ между 16 и 17 юни или да носиш гнева и нетърпението си през цялата година означаваше да приемеш огромна отговорност към предходните и идващи поколения. Някои хора удобно възприели термина „престъпно безумие“ от публицистиката и го включили в политическия лексикон, но всъщност безумците не могат да бъдат считани за виновни за своите действия; те не извършват престъпления и не подлежат на наказание. Това би опростило сложността и многообразието на ситуацията. Политическите емоции често заблуждават и дори затъмняват разума при управленските решения, макар че следват свои трудно разбираеми правила.

Втората балканска война (Междусъюзническата) беше кървава и напрегната; продължи кратко по календар, но бе изпълнена с множество събития в исторически план. Само за един месец загинаха 20 606 български воини – редови войници, подофицери и офицери – а още 50 303 получиха ранения. Жертвите сред цивилното население са дори повече. България понесе тежки удари от всички посоки και я обявиха за "непоправима агресорка".