Хартия с воден знак

Не го интересуваше какъв тип перо използва, изобщо не му пукаше за "знаменцето" на инструмента – най-важното беше върхът и стволът да са оформени под правилен ъгъл и ясно да пишат буквите.

Какви горди албатроси, които са се нагледали на морските вълни и скалистия бряг, облени в пяна! Какви самодоволни тетреви от древните гори, забравили корените си сред кокошките! Да не говорим за надценените пауни от двореца, които се възвишават над обикновените кокошки; техните огромни опашки само пречат, извиват се и затулват погледа на писателя, който непрекъснато трябва да ги размахва.

В крайна сметка като автор той можеше да пише с перо дори от обикновен градски гълъб, който току-що е минавал през калта и праха между минувачите по площадката или около остатъците от риба. Не осъзнавайки колко високо може да стигне единствено с това свое перо – много повече отколкото би могъл с крилете си.