Самота, извисена над делниците. Избрани и нови фрагменти

Съществуването на писателя е изключително просто: тиха стая и отворен лаптоп в усамотение, което надхвърля ежедневието.

Така по един прост и красив начин се открива входът към тази книга, а Иван Теофилов ни кани да се потопим в светлата самота на неговата стая. Тишината тук позволява да чуем всички пробудени гласове ясно. Каква акустика притежава това място! Подобно на Епидавър – този огромен амфитеатър, описан великолепно в книгата, където всяка дума и звук резонират. Времето не е само спомен; то постоянно се разиграва пред нас. Малцина могат с една фраза или сравнение да възстановят атмосферата и духа на цяла епоха, така че прочетеното да стане личен опит за читателя. Това е книга едновременно земна и вдъхновяваща! (Георги Господинов)