Тиха книга

Първият текст, който ще откриете при разлистването на страниците, изглежда сякаш е поставен извън самата книга; той я наблюдава отстрани и я оценява:

"Смъртта представлява език.
Знам това отдавна.
Бях около тригодишен, когато за първи път го изпитах.
В началото погледът ти се отдръпва навътре – виждаш как в устата ти езикът започва да расте. Ужасът разпръсква съзнанието ти на малки частици; няма слюнка, а езикът продължава да се увеличава, обхванал всичко и поглъщайки зрението ти. Настъпва тъмнина и аз вече не съществувам – само огромният всеобемащ език.

Смъртта е статичен език...
Може би затова започнах да пиша..."

Двойната корица, която също така изглежда извън книгата, скрива друг текст. Той позволява ново прочитане на произведението през леко променена оптика...

Л. Бучинска описва своята среща с книгата по следния начин: "Изключително деликатна сетивност - изискана, ненатрапчива и едновременно безмилостна... В нея липсват всякакви признаци на суета. Загадката е в структурата й - тя не е просто дреха, а дълбочина."