RES /или палеонтология на поетическото тяло/

Напълно съм убеден, че "RES..." представлява значимо събитие в българската литература. То обаче е от онези явления, които ще окажат влияние и в бъдеще; сега можем само да усетим какво означава тази книга като дълбоко работещо явление.

Казвам това, осъзнавайки, че някои хора могат да реагират остро на тези мои думи. За мен книгата е - всъщност става дума за две книги, които аз възприемам като едно цяло. Не бих искал да я определям като застинала концепция, каквито асоциации поражда терминът "палеонтология" в подзаглавието. Предговорът на автора се фокусира върху отрицанието на този статичен подход и поставя акцент върху динамиката и напредъка – нещо, което придава структура и ред на читателя. Виждам в тази книга единство между разум и чувства, представено чрез изключително елегантна поетична форма. Позволявам си да кажа, че авторът използва много финни щрихи с четката си, които обаче нанасят рани благодарение на прецизността и нежността им; те са точно там където трябва за постигане на желания ефект. Това е истински цялостно произведение.

Интересното около тази книга е способността й да бъде прочетена наведнъж; след това обаче тя привлича вниманието ти обратно отново и отново – всяка част предлага внезапности подобни на ужилвания или пробуждания с острота в езика си и точност във вижданията и интелектуалните открития.

Структурата ѝ също така допринася за характера ѝ като литературно събитие – уверено твърдя това. Повтарям: книгата носи статут на събитие и се чувствам радостен присъствайки тук днес за нейното представяне — защото съдържа находки със стойност за литературата ни. Много може да се дискутира относно отделните части – всяка от тях предлага интересни перспективи – но най-силната ми привлекателност идва именно от тоталната ангажираност към основните човешки проблеми; тая ангажираност демонстрира изключителна отговорност към самия акт на задълбочаване. Човекът който пише по този начин желае да предостави плодовете своя труд до другите около него чрез своето проучване.

Тази ясно усещаема чувство за отговорност през страниците прави книгата особено интригуваща... Радвам се бъдейки свидетел на появата ѝ.
Илко Димитров