Последно танго в Париж

Пол е 45-годишен американец, който живее в Париж и води авантюристичен начин на живот. След трагичното самоубийство на съпругата си, той изпитва гняв и тъга и започва да търси апартамент под наем, където нищо да не му напомня за загубата. Жана е млада, красива и привлекателна жена от заможно семейство; тя е сгодена за млад режисьор и също така търси ново жилище за тях двамата. Съдбата свързва Пол с Жана в един занемарен парижки апартамент, където те се впускат в шокираща връзка - преживяване без споделяне, което представлява чиста сексуална наслада. Уловени в ритъма на интензивен танц, изглежда че нямат желание да избягат от него; страстта им надхвърля всички възможни граници на еротиката.

Тази история едва ли би била запомнена без адаптацията й във филма „Последно танго в Париж” от Бернардо Бертолучи с участието на Марлон Брандо и Мария Шнайдер. Номинацията му за две награди от Американската филмова академия предизвика бурни реакции сред зрителите, а самият филм придоби скандална известност и бе признат като класика - оставайки едно от най-дискутираните произведения в световното кино.

„Последно танго в Париж” бележи важен момент във филмовото изкуство. Работата на Бертолучи и Брандо променя начина по който се разказват истории чрез визуални средства.

Според Полин Кейл този филм определено попада сред най-скандалните творби с огромно влияние през ХХ век.

Лина Дас описва „Последно танго в Париж” като опит да разграничим живота от смъртта - живото тук е сексът; всичко останало остава мъртво.

Бернардо Бертолучи подчертава самотността като основна тема във филма.